Сара Нович (Sara Novic) е авторка, която разказва за живота си след като на 12 години става глуха. Тази трансформация не е станала внезапно; първо е загубила звуците на вятъра, след това капките от течащ кран и накрая определени съгласни. В мемоарите си тя задава провокативни въпроси относно майчиния език и идентичността на майката, което подчертава сложността на личния и социалния й опит.

Нович описва как през юношеството си е маскирала не само глухотата си, но и своята queer идентичност. Тя разкрива как едно духовно преживяване я е накарало да приеме не само своята глухота, но и самата общност на глухите. Книгата й се стреми да почете този опит, да се противопостави на изтриването на идентичността и да промени социалнополитическия ландшафт, така че да празнува различията.

Историята на глухотата в Америка е сложна и Нович разглежда теми като движението на орализма, което произтича от расистки и националистически идеи. Тя подчертава опасностите, пред които е изправена глухата общност, включително затварянето на училища за глухи и замяната на Американския жестов език (ASL) с кохлеарни импланти.

Книгата не е само политическа декларация, но и нежно изследване на семейството. Нович споделя лични моменти от майчинството, включително бременността си и безсънните нощи с първото си дете, С. Тя описва как е пяла на детето си, за да го успокои, и как е осиновила втория си син, К, който е глух и е живял в сиропиталище в Тайланд.

По време на разговор с журналиста Анни Лионтас (Annie Liontas), Нович потвърдил, че книгата й може да се разглежда като queer глуха манифестация за майчинството. Тя разказва как е преминала през трудности да приеме своята глухота в общество, което често я изключва. Тя споделя за опитите си да "премине" или да скрие своята идентичност, което е изтощително и непосилно.

Нович описва как принадлежността към глухата общност е обогатила живота й, предоставяйки й културен дом навсякъде. Тя говори за важността на езика и как той е свързан с идентичността. Възприемането на себе си като част от глухата общност е било духовна трансформация за нея.

Тя също така разказва за предизвикателствата, пред които е изправена като глуха майка, особено по време на пандемията от COVID-19. Чужди хора и медицински специалисти често проявяват предразсъдъци и недоверие към нейните способности като родител.

Когато става дума за осиновяването на К, Нович споделя как процесът е бил дълъг и труден, особено по време на пандемията. Тя е била загрижена за езиковото развитие на К, тъй като знае колко важно е да се осигури достъп до знаков език в ранна възраст.

Синовете й С и К бързо се свързват помежду си и споделят собствена частна жестова комуникация. Нович описва как те са започнали да учат един друг нови знаци и как С е знаел какво казва К, дори когато никой друг не можел да го разбере.

Родителството е променило живота на Нович по много начини. То я е принудило да бъде по-присъстваща и активна в света около себе си. Тя смята, че децата й са я радикализирали и че писането й е обогатено от тяхната перспектива.